„Ненужна жена“ от Рабих Аламеддин

Един от най-известните гласове на Бейрут, Рабих Аламеддин, следва своя международен бестселър, Хакауатис трогателен роман, който празнува особения живот на един обсебен интроверт, разкривайки красотите и ужасите на Бейрут по пътя.

Аалия Сохби живее сама в апартамента си в Бейрут, заобиколена от купища книги. Безбожна, без баща, разведена и без деца, Аалия е „ненужният придатък“ на семейството си. Всяка година тя превежда нова любима книга на арабски и след това я прибира настрана, тридесет и седемте книги, които Алия никога не е чела.

В този спиращ дъха портрет на кризата в края на живота на една уединена жена, читателите следват дигресивния ум на Аалия, докато тя рикошира през видения от миналото и настоящето на Бейрут. Проницателните размисли върху литературата, философията и изкуството са нахлули от спомени за Ливанската гражданска война и нестабилното минало на Аалия. Докато се опитва да преодолее застаряващото си тяло и спонтанните емоционални възраждания, Аалия е изправена пред немислимо бедствие, което заплашва да унищожи малкото живот, който й е останал.

Любовно писмо към литературата и нейната сила да определя кои сме, талантливият Рабих Аламеддин ни даде нюансирана интерпретация на уединения живот на една самотна жена в Близкия изток.


МОИТЕ МИСЛИ:
Видях тази книга, препоръчана от някои други читатели в Instagram и я намерих в една от моите местни библиотеки.

Това е един вид роман на потока на съзнанието. Аалия е седемдесетгодишна ливанка, която живее сама и никога не е имала деца. Нейната силна интровертна природа гарантира, че другите не я познават, още по-малко се докосват до нейния плодороден вътрешен свят. Аалия има тайна, която пази за себе си повече от петдесет години. В началото на всяка година тя започва голям проект за превод на любима класическа или философска книга на собствения си роден език, арабски.

В края на всеки проект тя го поставя в кутия и преминава към следващия, защото Аалия вярва, че публикуването е неосъществима мечта. Тя има две много добри причини да мисли така.

а) Със сигурност никога няма да има достатъчно търсене на такива преводи, за да бъдат достойни за издател. С други думи, няма пазар за това, което тя прави.
б) Тя превежда само от предишни преводи, тъй като другите й езици са английски и френски. Това прави работата му крачка по-далеч от оригиналите, които включват руски и немски. Ето защо неговата философия е „създайте и сглобете“, а удовлетворението, което носи това, е основният му стимул да продължава година след година. „Без никакви собствени усилия, аз съм посетен от щастие.“

Тя също така казва: „Ще седя на бюрото си и изведнъж не искам животът ми да е по-различен. Аз съм там, където трябва да бъда. Сърцето ми се разширява от удоволствие. Чувствам се свещено. Това достатъчно добра причина ли е да се промъкнете през нещо, което е напълно непознато за другите? така мисля. Това дава ли ни разрешение да упорстваме със собствените си тихи занимания по същата причина? Разбира се, защо не!

В цялата книга името Аалия се появява по всички най-добри причини. Никога не е измислена, за да покаже на другите колко е образована, тъй като рядко говори със съседите си. Нейната рефлексия върху творбите на велики автори винаги е вътрешна и тя никога не възнамерява да впечатли никого. Въпреки че носи скритото бреме на безполезна и излишна, думите на авторите й носят утеха и радост. Животът му наистина показва, че едно от най-хубавите неща в това да бъдеш книжен червей е да можеш да вземеш големи мисли и идеи и да ги превърнеш в наши собствени, малко като венчелистчета от хортензия, които се боядисват в синьо.

Това също отваря очите. Смятам се за доста начетен, но никога не бях чувал за някои от мъдреците, които тя споменава. От бърз преглед на Goodreads изглежда, че споделям това с много други рецензенти и дори герои в книгата. (Лек спойлер тук, мисля за вашия съсед Джумана, който вдига „Анна Каренина“ и казва: „Слава Богу, че чух за това.“) Но е очевидно от влиянието, което някои доста неясни писатели имат върху Аалия, че вие не не трябва да бъде добре известен, за да бъде значим.

Нека вземем този пример от един от неговите философски герои, Фернандо Песоа. „Единственото отношение, достойно за превъзходен човек, е да упорства в дейност, която той признава за безполезна, да спазва дисциплина, за която знае, че е безплодна, и да прилага определени норми на философска и метафизична мисъл, които той смята за напълно несъществени.“ Хм, бих могъл да потърся повече за този човек.

Има толкова много за потапяне, в което дори не съм споменал, като история, живот в Бейрут, война и семейна динамика. Историята е проста и сложна, една и съща. Интересен страничен сюжет е ситуацията на Хана, единствената приятелка, с която Аалия наистина е свързана. Неговата минала история ни кара да се чудим за природата на самозаблудата и рая на глупаците и дали истинската истина трябва да има значение, ако живеете щастлив живот. Много интересни неща.

Като цяло харесвам темата от живота на Алия, че да си значим не е синоним на това да си влиятелен. Разбирам защо правим това предположение. Нашите разсъждения вероятно са нещо подобно. Ако сме тук, за да помагаме на другите, със сигурност изпълняваме целта си най-добре, когато сме истинска полза за тях и когато хората говорят за нас, което няма да се случи, ако поставим работата си в кутии. Но тази история ни насърчава да разширим дефиницията си за смислено. Последвах собствения пример на Алия да гледам към другите и се обърнах към Виктор Франкъл, който е експерт по темата, ако някой е такъв. Той заяви, че ние извличаме смисъл от а) нашата любов, б) нашата работа и в) нашето страдание. Страстта на Алия към нейните преводи отговаря на всички тези изисквания и никъде Франкъл не казва, че другите трябва да приемат откритията, които правим.

Аалия е живо епифания, въпреки че парадоксално мрази епифаниите. За нея те са сантиментални и скучни. „Скъпи съвременни писатели, вие ме карате да се чувствам неадекватен, защото животът ми не е толкова ясен и кратък, колкото вашите истории.“ Така че, въпреки че понякога изглежда малко заядлива и цинична, тя се превърна в един от моите лични герои и модели за подражание. Отсега нататък, когато работя на собствения си компютър, ще си спомням Аалия, седнала в спартанския си апартамент, работейки усилено върху своите преводи. Това, че не въздейства, е много въздействащо за мен. Кой би предположил, че личното удовлетворение може да е достатъчно в наши дни, за да оправдае добрата работа, която избираме да вършим, но може би наистина е така.

🌟🌟🌟🌟🌟