реклами

[реклама_1]

Необходимо е да се претендира Фелиу Елиас (Барселона, ​​1878-1948) като един от най-великите художници на страната на 20 век. Многостранна фигура, освен като художник, той култивира карикатурата и илюстрацията в печата и художествената критика. Хаплив, противоречив, неподкупен и в двете посоки, като любопитно като художник той се свързва с „реализма“, оттук и подзаглавието на изложбата, представена в Museu Nacional d'Art de Catalunya: Реалността като мания.

В каталога е надлежно обяснено, че този художник, първоначално неудобен и странен, започва да се възстановява през осемдесетте години, когато се присъединява към известната изложба реализмите (1980) в Центъра Помпиду в Париж и малко след това, когато беше представена паметна изложба за художника – с текстове, между другото, на Франсеск Фонбона– в тогавашния Museu d'Art Modern в Барселона през 1986 г.

реклами

Оттогава присъствието му е основно в изложби, които разглеждат проблема с фигурацията между войните, като тези, курирани от Томас Лоренс или Хуан Мануел Бонет. От онази далечна 1986 г. обаче не е представяна друга монография за художника, т този преглед беше убедителен.

Възстановяването на художника започва през 80-те години на миналия век, когато той участва в известната изложба „Les Réalismes” в Центъра Помпиду в Париж.

„Търсене на чиста реалност“, „фетишистична мания“, „фотографска студенина“, „техническо съвършенство“, „виртуозност“ и др., са изрази, с които е описан Елиас, но е необходимо да се подчертае, че Неговата живопис е свързана с големите течения на модерността. Фелиу Елиас не само препрочита традицията на великата живопис, но също така се информира и се запознава от първа ръка с „Новата обективност“ или „метафизичната живопис“, преживявания, които изискват фигурация от новаторска гледна точка и които затрупват работата му.

Реализмът на Фелиу Елиас е чисто творение на духа. Изложбата включва цитат от съвременник –рафаел бене, критик и художник – който предупреждава, че картината му е изгоряла; Това е дяволското и перверзно измерение, което съжителства в „реализма“ на Илия. Всъщност, въпреки че е описан като реализъм, художникът използва стратегии (промени в мащаба, яркостта, сенките и т.н.) въведе виртуално измерение и засили магически ефект. Така в една от картите се забелязва, че пропорциите на различните обекти, представени в произведението, озаглавено Галерията (1928) са в разрез с търсенето на тази тревожна изразителност.

'Caram, caram!... Vê se ele enfrenta o agafaré jo...', 1918

реклами

„Caram, caram!… Вижте дали ще се изправи срещу agafaré jo…“, 1918 г.

Изложбата, курирана от Мариангелс Фондевила и Мариона сигурност разглежда трите аспекта на твореца, илюстратора, художника и художествения критик с – съгласувано решен – подход, често срещан в този тип комплекти, които се стремят да изследват вселената на творец. Във втората част на изложбата обаче е въведена много внушителна перспектива.

Сценарият е представен с разнообразие от художници – Пикасо, Миро, Дали, Тогорес, Съниър, забранено, Торес Гарсия и др. – които се изправят срещу критика/есеиста Фелиу Елиас. Това е селекция от творци, които по онова време са били изучавани – възхвалявани или цензурирани – от Джоан Сакс (хетеронимът на Елиас като изкуствовед) по такъв начин, че е създаден вид картография в светлината на системата на Елиас или „реализма“ . .

Изложбата на MNAC се допълва от друга малка, но в същото време голяма изложба в Museu d'Art de Sabadell, родния град на семейството: Кръговете на Фелиу Елиас в Сабадел. В този случай, куриран от Мариона Сегуранес, това е изследване на произхода и семейния и културен контекст на Елиас, което помага да се разбере художникът и посланието, което, сякаш затворен в бутилка и хвърлен в морето, той се опитва да общуват .