Jaume Plensa се измерва с Gaudí в La Pedrera

Кога Хауме Пленса (Барселона, ​​​​1955) говори за работата си – и без съмнение тя е изразена с изключителна способност за съблазняване – я поставя в трансцендентна художествена традиция: скулптурата като изследване на вътрешното аз, като подход към невидимото и дълбокото, като диалог с арканите. Не е единственият. Tàpies, Palazuelo, Joan Ponç, Zush/Evru, само за да назовем творци от нашата среда, се идентифицират с тези принципи и идеи с различна чувствителност.

Има хора, които отговарят иронично, че тайната на Вселената може да бъде обяснена с четири прости движения на четката, но в съвременното изкуство има огромно богатство, което от редукционизма или експресивността търси вид духовност. От тази гледна точка, изкуството се проявява като обект на сила или магически обекткато икони или талисмани могат да бъдат.

Не е изненадващо, че Пленса се намеси или потърси – без да го знае – уникални среди, за да представи работата си, като места за поклонение. Повече от асептични стаи на музей, това е идеалното пространство – свещеното пространство – за притесненията на скулптора, тъй като тези енергийни среди диалогизират със собствената му работа.

Изложбеното пространство беше разширено и сградата, в която се помещава самата Plensa, беше превърната в скулптура

Такъв е и случаят с настоящата изложба, която заема не само обичайната изложбена зала La Pedrera, но също така се простира в цялата сграда на Гауди, от фасадата до вътрешните дворове и покрива. Изложбеното пространство се разшири: сградата, в която се помещава самият Пленса, се трансформира в скулптура и неговата работа, интегрирана в архитектурата, става нещо магическо, „свръхестествено“точно както скулпторът определя сградата на модернистичния архитект.

Монументална скулптура, представляваща глава на жена със затворени очи, приветства посетителите на улицата. Тази женска фигура с полузатворени очи или вариантът, който поставя пръсти на устните си, за да помоли за тишина, ще бъде движещ мотив на пробата, покана за тишина и вътрешно съзерцание.

[Хауме Пленса, нов академик по изящни изкуства]

Изложбата, която пристига в Барселона от седалището на фондация Bancaja във Валенсия, обединява повече от сто творби, вариращи от края на осемдесетте години до парчета от съвсем скорошно производство. Няма съмнение, че е така голяма ретроспекция, която предлага глобален поглед върху творчеството на скулпторана различните му фази и въпросите, които са го обсебвали.

Възможни са много четения, но може би един цитат от самия Plensa върху един от семплираните винили може да послужи като ключ, който да ни въведе в неговата уникална вселена: „Скулптурата е енергиен проблем“: тази енергия, например, се проявява през 90-те години на миналия век в брутални произведения с материя и в произведения, които загатват за тотемични форми, като тъпите произведения в бронз братя, родители всякакви от майката 1990 г.

През годините Plensa е включвал представи, които са чужди на традицията на скулптурата, тоест надхвърлят принципите на маса, празнота/пълнота, триизмерност и т.н. добавяйки, например, прозрачност, светлина, звук, букви… Но тези елементи продължават да бъдат израз и метафора на енергията.

В този смисъл парчета като Защо нощта е студена (1998), който се състои от куб, изработен от прозрачна полиестерна смола, осветен отвътре и върху който са изковани букви и фрази. Седящата татуировка XI (2008), който представлява седнала фигура, осветена от вътрешна и променлива светлина и чиято повърхност е „татуирана“ с думи.

Работата му ще следва процес на пречистване на материята в търсене на тази енергия, сякаш е съвременен Микеланджело, изваял мрамора, докато не намери „душата“ на камъка. Работата на скулптора – поне в случая с Plensa – е да изрази духа, невидимото чрез материя, която се трансформира в енергия. Природата на тази енергия остава да бъде известна.

[Човешката пропорция: когато скулптурата искаше да сложи край на канона]

В някои произведения с малък формат ясно се загатва за секс, като напр Натюрморт, З. Фройд всякакви унищожавам, всички от 2002 г. Включването в изложбената верига носи нови значения. Изглежда, че енергията – и поезията – се появяват и в Jaume Plensa е импрегниран със земни, плътски и жизнени импулси.

Следвайте темите, които ви интересуват